Той обхваща всички възможни честоти - от радиочестоти от няколко херца (дълговълновата граница на спектъра) до честотите на гама-лъчите (късовълновата граница на спектъра), покривайки дължини на вълната с размер от хиляди километри до такива, съизмерими с размера на атомите и по-малки. Твърди се ,че вълни извън тези граници са рядко срещани, което всъщност не е точно така. Например 22-годишният цикъл на слънчевите петна произвежда лъчение с период 22 години или честота 1,4×10-9 Hz. Като пример за другата крайност могат да се вземат фотони с произволно висока честота, които може да възникнат при анихилация на електрони с позитрони с достатъчно висока енергия. Фотони с честота 1024 Hz могат да се произведат със съвременни ускорители на частици. В нашата Вселена границата на късите вълни изглежда е дължината на Планк
сряда, 20 октомври 2010 г.
Електромагнитен спектър
Електромагнитен спектър се нарича диапазонът (обхватът) на всички възможни електромагнитни излъчвания. Също така под електромагнитен спектър (обикновено - само спектър) на даден обект се разбира обхватът на електромагнитното излъчване, който той излъчва (емисионен спектър), отразява, пропуска или поглъща (абсорбционен спектър).
Той обхваща всички възможни честоти - от радиочестоти от няколко херца (дълговълновата граница на спектъра) до честотите на гама-лъчите (късовълновата граница на спектъра), покривайки дължини на вълната с размер от хиляди километри до такива, съизмерими с размера на атомите и по-малки. Твърди се ,че вълни извън тези граници са рядко срещани, което всъщност не е точно така. Например 22-годишният цикъл на слънчевите петна произвежда лъчение с период 22 години или честота 1,4×10-9 Hz. Като пример за другата крайност могат да се вземат фотони с произволно висока честота, които може да възникнат при анихилация на електрони с позитрони с достатъчно висока енергия. Фотони с честота 1024 Hz могат да се произведат със съвременни ускорители на частици. В нашата Вселена границата на късите вълни изглежда е дължината на Планк
(виж Единици на Планк), а на дългите вълни е самата Вселена (виж космология), въпреки че спектърът е принципно безкраен.
Той обхваща всички възможни честоти - от радиочестоти от няколко херца (дълговълновата граница на спектъра) до честотите на гама-лъчите (късовълновата граница на спектъра), покривайки дължини на вълната с размер от хиляди километри до такива, съизмерими с размера на атомите и по-малки. Твърди се ,че вълни извън тези граници са рядко срещани, което всъщност не е точно така. Например 22-годишният цикъл на слънчевите петна произвежда лъчение с период 22 години или честота 1,4×10-9 Hz. Като пример за другата крайност могат да се вземат фотони с произволно висока честота, които може да възникнат при анихилация на електрони с позитрони с достатъчно висока енергия. Фотони с честота 1024 Hz могат да се произведат със съвременни ускорители на частици. В нашата Вселена границата на късите вълни изглежда е дължината на Планк
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар