Той обхваща всички възможни честоти - от радиочестоти от няколко херца (дълговълновата граница на спектъра) до честотите на гама-лъчите (късовълновата граница на спектъра), покривайки дължини на вълната с размер от хиляди километри до такива, съизмерими с размера на атомите и по-малки. Твърди се ,че вълни извън тези граници са рядко срещани, което всъщност не е точно така. Например 22-годишният цикъл на слънчевите петна произвежда лъчение с период 22 години или честота 1,4×10-9 Hz. Като пример за другата крайност могат да се вземат фотони с произволно висока честота, които може да възникнат при анихилация на електрони с позитрони с достатъчно висока енергия. Фотони с честота 1024 Hz могат да се произведат със съвременни ускорители на частици. В нашата Вселена границата на късите вълни изглежда е дължината на Планк

Няма коментари:
Публикуване на коментар